Мотивира ме това, че нашите пациенти имат нужда от здравна помощ, не по-малко от нас – хората, но невъзможността да ни „споделят“ къде точно е проблема, какво ги боли, изисква от нас много усилия и отдаденост, за да можем да им помогнем. Грижата за домашните любимци не спира с осигуряването на храна и разходка! Те имат нужда от помощ много по-често от колкото хората предполагат. Нищо не е просто и не рядко далеч не е това ,което изглежда. Тук идва и нашата роля – да се вгледаме и задълбочим в случая на отделния пациент, защото в медицината 2+2 не е = 4. Всеки случай изисква индивидуално внимание и е наш дълг да направим всичко възможно, за да им помогнем!