От както се помня обожавам животните. Тичах да погаля всяко едно куче, колкото и да ми казваха – „Внимавай, ще те ухапе!“, никога не съм се притеснявала от това, вкъщи винаги сме имали животни (които аз намирах или „спасявах“) и винаги влизах в роля, че ги преглеждам. След всичко, това някакси естествено дойде моя избор да уча ветеринарна медицина.
След 4-ти курс имах известно колебание дали ще се справя с отговорността на професията, имах разминавания между това, което си представях и това, с което се сблъсках в действителност. Известно време работих на различни места, много далечни от моята специалност, но след като ми беше дадена възможност да стана част от екипа на ветеринарна клиника Green Do, всички колебания изчезнаха и съм супер щастлива, че продължих в тази посока!
За да бъдеш груумър трябва да имаш усет за това и да можеш да си представиш крайния резултат. За самата титла груумър не мога да кажа, че съм имала огромни затруднения, но винаги има какво още да науча.
Харесвам целия работен ден, но сутрините се чувствам изпълнена с енергия и по-ползотворна, също така, планираните хирургични операции са сутрин и преди обяд, което прави тази част от работния ден още по-интригуваща за мен.