Причината да стана ветеринарен лекар е… откакто се помня съм искала да правя това. В началото май просто съм искала близък контакт с животните, но с времето тази професия се оформи като голяма мечта и се радвам безкрайно, че я постигнах.
Разочарована от професията си май не съм била… може би натъжена, когато по една или друга причина не мога да помогна, но разочарована, не мисля.
В работата ми най-голямо щастие ми носи възстановяването на пациентите, както и самия контакт с тях. Освен това за мен най-голям интерес представлява репродукцията и неонатологията и в тази връзка едно от най-прекрасните неща е когато проследя даден пациент още от утробата, участвам в появата му на белия свят, а след това имам възможност да го виждам как расте – чувството на безгранична радост и топлина.
Не знам дали семейството ми се гордее… надявам се! 🙂
Смятам, че на всеки лекар се е налагало да отделя от свободното си време – за четене, за да се отзове при спешен случай или пък да обмисли даден казус. Аз разглеждам професията си като призвание и като такова, никога не мога да се откъсна напълно. А най-много обичам, когато трябва да се отзова извънредно за раждане – добре прекарано свободно време е, когато накрая държиш в ръцете си нов живот.