Винаги съм обичала животните и още като малко дете тичах към всички кучета и котки по улиците да ги гушкам. С времето и виждайки колко изхвърлени и нещастни животни има по улиците, разбрах, че искам да помогна по някакъв начин и станах доброволка към приют за кучета и това беше момента, в който реших, че любовта ми няма да е досатъчна, а трябват и знания и умения.
С днешните развити технологии, постоянно можеш да се информираш от много и различни източници. Ежедневно се старая да обогатявам знанията си, пътувайки към работа или прибирайки се вкъщи след дълъг ден в клиниката или когато си почивам вкъщи.
Когато отиваш с желание на работа и се чувстваш добре, и имаш страхотни колеги, винаги ще имаш енергия. За мен е важно да усещам, че съм на правилното място, да се чувствам щастлива и удовлетворена, от това, което правя, за да се мотивирам да бъда все по-добър ветеринарен лекар.
Разбира се…. не ми харесва това, че не винаги нещата зависят от мен. Когато много искаш да помогнеш на пациента си, когато се стараеш да разясниш всичко, като терапия или чисто профилактично, но от другата страна не виждаш същото желание в стопанина. Тогава просто се ядосвам от безсилие. Или когато знаеш, че си дал всичко от себе си и не е имало какво друго да направиш.
Да, виждайки усмивката на хората, въртящите опашки на кучетата и мъркащите и мачкащи с лапи котки, за мен това е достатъчно да продължавам напред към следващия работен ден.