ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ СД-р Александра
Филчева
Професионалната ѝ насоченост е към инфекциозните и вътрешните болести при дребните животни, където д-р Филчева демонстрира задълбочени знания, аналитичен подход и внимание към всеки детайл от диагностиката и лечението.
Не можем да скрием, че котките са нейната най-голяма любов. Д-р Филчева има изключително деликатен и търпелив подход към „малките домашни тигърчета“ и умее да спечели доверието дори на най-стресираните пациенти, превръщайки прегледа в по-спокойно и щадящо преживяване.
• 2019 г. – Семинар: Практическа кардиология за ветеринарни лекари, София;
• 2019 г. – Семинар: Основи на ветеринарната стоматология, София;
• 2019 г. – Eastern European Regional Veterinary conference, Солун
• 2019 г. – Анестезия и контрол на болката при кучето и котката, Пловдив;
• 2021 г. – 20ти Национален конгрес на БАВЛДЖ, Св. Константин и Елена;
Кога разбра, че това да бъдеш ветеринарен лекар е твоето призвание?
Винаги съм обичала животните и още като малко дете тичах към всички кучета и котки по улиците да ги гушкам. С времето и виждайки колко изхвърлени и нещастни животни има по улиците, разбрах, че искам да помогна по някакъв начин и станах доброволка към приют за кучета и това беше момента, в който реших, че любовта ми няма да е досатъчна, а трябват и знания и умения.
Кога намираш време да четеш и следиш най-новите тенденции в практиката?
С днешните развити технологии, постоянно можеш да се информираш от много и различни източници. Ежедневно се старая да обогатявам знанията си, пътувайки към работа или прибирайки се вкъщи след дълъг ден в клиниката или когато си почивам вкъщи.
Откъде черпиш енергията, с която неуморно работиш във всяка твоя смяна?
Когато отиваш с желание на работа и се чувстваш добре, и имаш страхотни колеги, винаги ще имаш енергия. За мен е важно да усещам, че съм на правилното място, да се чувствам щастлива и удовлетворена, от това, което правя, за да се мотивирам да бъда все по-добър ветеринарен лекар.
Има ли неща, които не харесваш в работата си?
Разбира се…. не ми харесва това, че не винаги нещата зависят от мен. Когато много искаш да помогнеш на пациента си, когато се стараеш да разясниш всичко, като терапия или чисто профилактично, но от другата страна не виждаш същото желание в стопанина. Тогава просто се ядосвам от безсилие. Или когато знаеш, че си дал всичко от себе си и не е имало какво друго да направиш.
Чувстваш ли удовлетворение на края на работния си ден?
Да, виждайки усмивката на хората, въртящите опашки на кучетата и мъркащите и мачкащи с лапи котки, за мен това е достатъчно да продължавам напред към следващия работен ден.
Адрес
Бързи връзки
